Петко Иванов Задгорски (18.06.1902 – 01.10.1974) е български художник и скулптор.
Роден в Сливен, живял и работил в Бургас, където и до днес е запазена фамилната му къща – един от най-красивите архитектурни паметници в града.

През 1928 година завършва живопис в Художествената академия в класа на професор Димитър Гюдженов. Твори в жанровете пейзаж и фигурална композиция; платната му участват в общи художествени изложби и областни изложби. От 1930 до 1962 година работи като учител по рисуване в Бургас, където негови ученици са художници като Георги Баев и Тодор Атанасов.

През 1951 година Задгорски извайва бронзов паметник на Александър Пушкин в естествен ръст, който на 22 февруари 1952 година е тържествено открит на гранитен постамент в Морската градина на Бургас. Този паметник се счита за един от най-правдивите скулптурни портрети на руския поет и един от символите на града.^[1]

През 1960-те години е открито Дружеството на бургаските художници. Първи негов председател е Петко Задгорски.^[2] През 1968 година той е удостоен с орден „Кирил и Методий“ — II степен.^[3] На негово име е кръстена Бургаската художествена галерия.