Генко Генков (1923-2006), става легенда в българското изкуство още приживе не само заради изключителното си чувство към цвета, но и заради волния си, бохемски начин на живот като истински артист. Изречението му „Копая в цветовете като с мотика” изразява ясно неговата живопис – експресионистична, силна, с дълбоки сложни цветове.

Никола Ганушев. Портрет на Генерал Н. Генов, масло/фазер, 97/67 см., подписана. Цена: 14 000 лв.

За автора, проф.Никола Ганушев (15.06.1889-16.03.1958)

Завършва живопис при проф. Джакомо Гросо и Луиджи Бели през 1913 г. в Академията за изящни изкуства “Албертина” в гр. Торино в Италия. Там получава отличия и награди. Учител по рисуване в София от 1913 г. до 1920 г. Бил е военен художник по време на Първата световна война.

От 1921 г. до 1923 г. е професор по живопис в Художествената академия - София. От 1923 г. до 1928 г. твори във Франция, където участва в изложби на Дружеството на френските художници. От 1932 г. до 1949 г. е отново професор в София. При него са учили много известни български живописци. След 1949 г. като «салонен художник» е принуден да изписва черкви, но през 1954 г. е удостоен със званието «заслужил художник».

Биография на ген. Никола Генов

Никола Генов е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево. Участва в Априлското въстание като член на революционният комитет в родния си град. Бива арестуван и изтезаван от турците, като по-късно успява да емигрира в Румъния, след което преминава в Русия.

Участие в Руско-турска война (1877-1878) 

При подготовката на Руско-турска война (1877-1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от III- а Опълченска дружина. Взема участие в боевете на вр. Шипка.^[1] За проявена лична храброст е награден с войнишки „Георгиевски кръст“ IV ст. В края на войната е повишен във военно звание младши подофицер.

Офицер в Българската армия 

След Освобождението постъпва във Военното училище в София. Завършва първия випуск през 1879 г. На 10 май е произведен в офицерско военно звание подпоручик. По свое желание е разпределен в III- а Пехотна Радомирска дружина (наследила III- а дружина от Българското опълчение). През 1883 г. завършва Стрелкова офицерска школа в Санкт Петербург.

Участие в Сръбско-българска война (1885) 

През Сръбско-българската война (1885) капитан Генов е командир на III- а дружина от II- и Пехотен Струмския полк (от 27 септември 1885 г.), както и началник на Трънския отряд. Въпреки малобройния си състав, получава задача да забави Моравската дивизия, насочила се към Сливнишката позиция. Отряда спечелва ценно време, необходимо за допълнително укрепяване и попълване на бойния състав на армията. За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ IV ст.

От 13 август 1887 г. е старши офицер със звание майор, а на 1 януари 1892 г. От 1893 до 1900 г. Никола Генов е последователно командир на II- и Пехотен полк, на XVIII- и Пехотен Шуменски полк и VII- и Пехотен Преславски полк. От 1900 до 1904 г. е командир на I- а бригада в VI- а Пехотна Бдинска дивизия. На 4 март 1904 г. е повишен в звание генерал-майор. По свое желание преминава в запаса.

Участие в Балканска война (1912-1913) 

През Балканската война (1912-1913) генерал-майор Генов се връща в Българската армия. Назначен е за командир на Македоно-одринското опълчение, а от 11 октомври 1912 г. и на Кърджалийския отряд. Участва в бойните действия в Егейска Тракия, които завършват с пленяването на корпуса на Явер паша през ноември с. г. В началото на 1913 г. командваните от него опълченци участват в боевете при Шаркьой, където отбиват голям турски десант.

Участие в Междусъюзническа война (1913) 

По време на Междусъюзническата война в 1913 година опълчението води военни действия срещу сърбите при Кочани и Царево село. След края на войната генерал-лейтенант Никола Генов отново излиза в запаса на Българската армия.

Никола Генов е един от офицерите подписали протестното писмо до цар Фердинанд I против участието на България в Първата световна война (1914-1918) на страната на Тройния съюз.

Генерал-лейтенант Никола Генов умира на 12 април 1934 г. в София.

Военни звания

• младши подофицер 1878 г.

• подпоручик 1879 г.

• поручик 1882 г.

• капитан 1885 г.

• майор 1887 г.

• полковник 1896 г.

• генерал-майор 1904 г.

• генерал-лейтенант 1912 г.

Награди 

• Орден „За храброст“ III ст., 2-ри клас

• Орден „За храброст“ IV ст., 2-ри клас.

• Орден „Св. Александър“ II, III, IV и V ст. с мечове.

• Войнишки „Георгиевски кръст“ IV ст. / Русия /.

Атанас Михов (1879-1975), един от създателите на реалистичните традиции в българската пейзажна живопис. Рисува, отдаден на красотата на българската природа. По време на участието си в Първата Световна война пресъздава и военни сюжети.

За автора
Илия Петров е роден през юли, 1903 г. в Разград.
На 10 годишна възраст Илия Петров започва да взема уроци от живописеца Димитър Радойков, учител по рисуване в Русе. През 1921 г. влиза в Художествената академия, в класа на Никола Маринов. През 1926 г. като млад живописец се явява в Худ. академия на конкурс за специализация в чужбина. Представя голяма картина, изобразяваща неизвестен лодкар, с груба външност и заразяваща сила на духа. Специалистите са във възторг, а младият Илия Петров „ …отплува с окуражаваща самоувереност от цитаделата на академичните порядки към далечините на голямото творчество”( казва Атанас Божков).
От 1940 година преподава в Художествената академия, София. През 1971 година е избран за академик в БАН.
Академик Илия Петров е сред най-разностранните наши творци -реалисти. Умира на 18 май, 1975 г. На неговото име са кръстени Националната художествена гимназия в София и Художествената галерия в Разград.

Другите за него:
„…всяка негова рисунка с туш е една мечта – всяка негова картина е копнеж по нещо възвишено и красиво…”(Ат. Божков)

„…Може би едни от най-запомнящите се и очарователни неща в графичното творчество на Илия Петров са рисунките на животни. Едва ли ще бъде пресилено ако кажа, че в нашето изобразително изкуство няма други, равни на тях. В цялото обществено значимо и ангажирано творчество на художника тези рисунки действат като интимна лирика. Като разговор с природата и възхищението на човека от нейното величие.”(Борислав Стоев)

Стефан Първанов- Байката (1916-1994) е почти напълно забравен от публиката. Помнят го само неколцина негови колеги като "несретен", "бохем", "тих и скромен". Още когато започва да рисува извън канона на социалистическия реализъм, неговата живопис е интересна с експресивността си, но според критиците, пейзажите му нямат център, заради което е отхвърлен и остава забравен и до днес.

За автора
Илия Петров е роден през юли, 1903 г. в Разград.
На 10 годишна възраст Илия Петров започва да взема уроци от живописеца Димитър Радойков, учител по рисуване в Русе. През 1921 г. влиза в Художествената академия, в класа на Никола Маринов. През 1926 г. като млад живописец се явява в Худ. академия на конкурс за специализация в чужбина. Представя голяма картина, изобразяваща неизвестен лодкар, с груба външност и заразяваща сила на духа. Специалистите са във възторг, а младият Илия Петров „ …отплува с окуражаваща самоувереност от цитаделата на академичните порядки към далечините на голямото творчество”( казва Атанас Божков).
От 1940 година преподава в Художествената академия, София. През 1971 година е избран за академик в БАН.
Академик Илия Петров е сред най-разностранните наши творци -реалисти. Умира на 18 май, 1975 г. На неговото име са кръстени Националната художествена гимназия в София и Художествената галерия в Разград.

Другите за него:
„…всяка негова рисунка с туш е една мечта – всяка негова картина е копнеж по нещо възвишено и красиво…”(Ат. Божков)

„…Може би едни от най-запомнящите се и очарователни неща в графичното творчество на Илия Петров са рисунките на животни. Едва ли ще бъде пресилено ако кажа, че в нашето изобразително изкуство няма други, равни на тях. В цялото обществено значимо и ангажирано творчество на художника тези рисунки действат като интимна лирика. Като разговор с природата и възхищението на човека от нейното величие.”(Борислав Стоев)

За автора
Илия Петров е роден през юли, 1903 г. в Разград.
На 10 годишна възраст Илия Петров започва да взема уроци от живописеца Димитър Радойков, учител по рисуване в Русе. През 1921 г. влиза в Художествената академия, в класа на Никола Маринов. През 1926 г. като млад живописец се явява в Худ. академия на конкурс за специализация в чужбина. Представя голяма картина, изобразяваща неизвестен лодкар, с груба външност и заразяваща сила на духа. Специалистите са във възторг, а младият Илия Петров „ …отплува с окуражаваща самоувереност от цитаделата на академичните порядки към далечините на голямото творчество”( казва Атанас Божков).
От 1940 година преподава в Художествената академия, София. През 1971 година е избран за академик в БАН.
Академик Илия Петров е сред най-разностранните наши творци -реалисти. Умира на 18 май, 1975 г. На неговото име са кръстени Националната художествена гимназия в София и Художествената галерия в Разград.

Другите за него:
„…всяка негова рисунка с туш е една мечта – всяка негова картина е копнеж по нещо възвишено и красиво…”(Ат. Божков)

„…Може би едни от най-запомнящите се и очарователни неща в графичното творчество на Илия Петров са рисунките на животни. Едва ли ще бъде пресилено ако кажа, че в нашето изобразително изкуство няма други, равни на тях. В цялото обществено значимо и ангажирано творчество на художника тези рисунки действат като интимна лирика. Като разговор с природата и възхищението на човека от нейното величие.”(Борислав Стоев)

За автора
Илия Петров е роден през юли, 1903 г. в Разград.
На 10 годишна възраст Илия Петров започва да взема уроци от живописеца Димитър Радойков, учител по рисуване в Русе. През 1921 г. влиза в Художествената академия, в класа на Никола Маринов. През 1926 г. като млад живописец се явява в Худ. академия на конкурс за специализация в чужбина. Представя голяма картина, изобразяваща неизвестен лодкар, с груба външност и заразяваща сила на духа. Специалистите са във възторг, а младият Илия Петров „ …отплува с окуражаваща самоувереност от цитаделата на академичните порядки към далечините на голямото творчество”( казва Атанас Божков).
От 1940 година преподава в Художествената академия, София. През 1971 година е избран за академик в БАН.
Академик Илия Петров е сред най-разностранните наши творци -реалисти. Умира на 18 май, 1975 г. На неговото име са кръстени Националната художествена гимназия в София и Художествената галерия в Разград.

Другите за него:
„…всяка негова рисунка с туш е една мечта – всяка негова картина е копнеж по нещо възвишено и красиво…”(Ат. Божков)

„…Може би едни от най-запомнящите се и очарователни неща в графичното творчество на Илия Петров са рисунките на животни. Едва ли ще бъде пресилено ако кажа, че в нашето изобразително изкуство няма други, равни на тях. В цялото обществено значимо и ангажирано творчество на художника тези рисунки действат като интимна лирика. Като разговор с природата и възхищението на човека от нейното величие.”(Борислав Стоев)

Димитър Кандимиров е роден на 07.02.1906 г. в с. Горно Броди, Серска област, в Беломорска Македония . На 6 години, още невръстно момче, бяга със семейството си от гръцката армия и се преселва в България. През 1931 година е приет за студент в Художествената академия в София, а през 1934 завършва приложно изкуство в класа на проф. Дечко Узунов. Член е на дружеството на новите художници и участва в техните изложби, както и в Общите художествени изложби на гилдията. Като уредник на изложби на български художници в чужбина, посещава Китай, Белгия, Федералната германска република. Предпочитана тема в творчеството му са градските и индустриалните пейзажи. Пейзажите на Кандимиров носят привкуса на най-доброто от българския импресионизъм.